1 sept 2010, 16:23

* * *

495 0 0

Харесва ми да съм до теб

Харесвам твоя глас и твоята усмивка светла

Харесва ми когато си до мен

Не знам какво е но чувствам се щастлива

Макар и да не си признавам често

Страхувам се от самотата черна

От настоящето и бъдещето неизвестно

Страхувам се когато си до мен как да постъпя какво да кажа

Страхувам се от мисълта за теб

От това дали за теб е същото

Щом не те видя дори и ден

Сърцето ми подскача без умора

Усещам деня си провален

Знам разумът крещи че не е редно

И може би за теб съм забавление поредно

Поредната играчка

Убиване на време

Но сърцето пусто не иска да ме слуша

Когато си до мен не искам да съм черният мустанг

Препускащ във галоп през дюните красиви

Развяващ гривата си черна проблясваща под слънчеви лъчи

Не искам свободата дива

Искам само някой да ме опитоми

и този някой да си ТИ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Папазян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...