1 сент. 2010 г., 16:23

* * *

494 0 0

Харесва ми да съм до теб

Харесвам твоя глас и твоята усмивка светла

Харесва ми когато си до мен

Не знам какво е но чувствам се щастлива

Макар и да не си признавам често

Страхувам се от самотата черна

От настоящето и бъдещето неизвестно

Страхувам се когато си до мен как да постъпя какво да кажа

Страхувам се от мисълта за теб

От това дали за теб е същото

Щом не те видя дори и ден

Сърцето ми подскача без умора

Усещам деня си провален

Знам разумът крещи че не е редно

И може би за теб съм забавление поредно

Поредната играчка

Убиване на време

Но сърцето пусто не иска да ме слуша

Когато си до мен не искам да съм черният мустанг

Препускащ във галоп през дюните красиви

Развяващ гривата си черна проблясваща под слънчеви лъчи

Не искам свободата дива

Искам само някой да ме опитоми

и този някой да си ТИ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Папазян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...