8 jun 2018, 15:35

:%:

  Poesía
578 0 2

въздишка..... твоят чаромат
въздишам... разпилените коси
копнея да лежа до теб в пъстър цвят
в звездите виждам само твоите ангелски очи

 

въздишам.... мислите са разпилени
въздишка.... не не си до мен
копнея да те докосна дявол да го вземе 
в шепота на вятъра усещам как съм запленен

 

копнея с устните ти да закуся
въздишка.... теменужков аромат 
въздишам.... луната вече не слуша
изгрява сутрин опиянена от образа ти пребогат

 

люлякова песен времето е спряло 
копнея за романтични дъждовни дни
въздишам.... животът без теб ще е липсата на цяло
въздишка... трудно е да кажа божествена че си

 

въздишка...  шпалир от красота
въздишам... хванал мъничката ти ръка 
копнея с венец да те закича от слънчеви лъчи
сърцето ти да любя под чаромата на липи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...