4 feb 2010, 10:57

* * *

  Poesía
1.1K 0 0

Ти чакаш своето момиче,

чакаш я на прага във дъжда.

Тя си цяла вир вода, а

по раменете спускат се къдрици

и мислиш "Двама сме, а в една душа".

Със студените си треперещи ръце

те е прегърнла през врата,

а вкусът на устните ù се разтапя във дъжда.

Преръщаш я и тръгвате, а вали, вали,

но нейното сърце и твоето в едно гори, гори.

И тоя дъжд струва ти се вечност,

като в черно-бял филм се чувстваш

и до забрава я целуваш, нали?

Вплела пръсти с косите ти

гали твоето лице, гледаш я

такава мъничка,  невинна,

по-нежна от дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...