4 feb 2010, 10:57

* * *

  Poesía
1.1K 0 0

Ти чакаш своето момиче,

чакаш я на прага във дъжда.

Тя си цяла вир вода, а

по раменете спускат се къдрици

и мислиш "Двама сме, а в една душа".

Със студените си треперещи ръце

те е прегърнла през врата,

а вкусът на устните ù се разтапя във дъжда.

Преръщаш я и тръгвате, а вали, вали,

но нейното сърце и твоето в едно гори, гори.

И тоя дъжд струва ти се вечност,

като в черно-бял филм се чувстваш

и до забрава я целуваш, нали?

Вплела пръсти с косите ти

гали твоето лице, гледаш я

такава мъничка,  невинна,

по-нежна от дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...