8 may 2009, 7:50

* * * 

  Poesía
659 0 5

От себе си не мога да избягам.

От Дявола. От женската си същност.

И милиони пъти да повтарям,

че никога назад не се обръщам.

 

Че всеки, който погледа ми спрял е,

от мислите парче след мен е пръснал.

От своята душа ми е оставил...

Мъчително и дълго е възкръсвал.

 

И невъзможни чувства като пепел

от вятъра въздигнати в небето,

недостижими, чисти и проклети,

отекват дълго в мене като ехо...

 

Родена съм със тази орисия.

Проклятие е дяволският шепот,

Но той ме съживява... Не убива

душата ми. И живо е сърцето.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дяволска жена си ти, Ева! Да не ти напомням някои библейски мотиви. Инак е добре, че надникнах и в отпечатаната ти предишна творба. Очарован съм! Барона
  • Това е първият ми ден в този сайт и реших, първият ми коментар да бъде за теб,Ева.Грабна ме.Продължавай да пишеш все така хубаво, защото поезията е едно от най-прекрасните неща с които ни даряват небесата, а ти я умееш.

    Поздрави на всички и не спирайте да се усмихвате
  • Харесах! Много!!!
    Поздрав!
  • Извинявам се за грешката с Дявола...дяволска работа...за сънена жена.Благодаря!
  • За втори път ви коригирам тази сутрин:
    "От Дявола." - Трябва да е с кратък член - не е подлог. От кого бягам? - От Дявола.
    ...
    Поздрав! П. Петрова
Propuestas
: ??:??