* * *
От себе си не мога да избягам.
От Дявола. От женската си същност.
И милиони пъти да повтарям,
че никога назад не се обръщам.
Че всеки, който погледа ми спрял е,
от мислите парче след мен е пръснал.
От своята душа ми е оставил...
Мъчително и дълго е възкръсвал.
И невъзможни чувства като пепел
от вятъра въздигнати в небето,
недостижими, чисти и проклети,
отекват дълго в мене като ехо...
Родена съм със тази орисия.
Проклятие е дяволският шепот,
Но той ме съживява... Не убива
душата ми. И живо е сърцето.
© Ева Корназова All rights reserved.
