...
Спуснах бавно резето и късните гости
като призраци бързо се сляха в нощта.
Бутилката празна на масата свети -
доказва, че всичко не е сън и лъжа.
Побъбрихме доста за стари неволи
и приятели общи с мажорна тъга.
Посмяхме се даже на новите моди -
докато ги зърнеш, следва нова вълна.
И както е редно, на прага раздяла.
И благодарност с красиви слова.
Забързано всеки в дома се отправя.
Отгоре ме гледа кръгла луна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
