Спуснах бавно резето и късните гости
като призраци бързо се сляха в нощта.
Бутилката празна на масата свети -
доказва, че всичко не е сън и лъжа.
Побъбрихме доста за стари неволи
и приятели общи с мажорна тъга.
Посмяхме се даже на новите моди -
докато ги зърнеш, следва нова вълна.
И както е редно, на прага раздяла.
И благодарност с красиви слова.
Забързано всеки в дома се отправя.
Отгоре ме гледа кръгла луна.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
