13 mar 2016, 8:05  

***

  Poesía » Otra
539 0 4

 

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка,
а то озарява сънищата ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Анастасия, думата е "някога" - просто разни картини, които опитах да изобразя с думи...

    Мисана, радвам се, че имаш такова мнение

    Кети, и на мен Зависи от стиховете, разбира се.

    Роси, благодаря!

    Любов, споделям, за да разбера в кое виждате смисъл, в кое не, кое предизвиква чувства, кое не. Сама за писаното от мен не мога да си съставя преценка. Благодаря ти за мнението!
  • Хареса ми.
  • Кратката форма винаги ми е казвала повече, отколкото дълъг-предълъг стих. Много ми хареса!
  • За мен си остава "някога". Разбрах те Лимеруна! Фрагментарното писане е трудно, но на теб определено ти се удава. Поздравление за изящната миниатюра! 5 от мен.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....