13.03.2016 г., 8:05  

***

540 0 4

 

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка,
а то озарява сънищата ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анастасия, думата е "някога" - просто разни картини, които опитах да изобразя с думи...

    Мисана, радвам се, че имаш такова мнение

    Кети, и на мен Зависи от стиховете, разбира се.

    Роси, благодаря!

    Любов, споделям, за да разбера в кое виждате смисъл, в кое не, кое предизвиква чувства, кое не. Сама за писаното от мен не мога да си съставя преценка. Благодаря ти за мнението!
  • Хареса ми.
  • Кратката форма винаги ми е казвала повече, отколкото дълъг-предълъг стих. Много ми хареса!
  • За мен си остава "някога". Разбрах те Лимеруна! Фрагментарното писане е трудно, но на теб определено ти се удава. Поздравление за изящната миниатюра! 5 от мен.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...