13.03.2016 г., 8:05  

***

542 0 4

 

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка,
а то озарява сънищата ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Анастасия, думата е "някога" - просто разни картини, които опитах да изобразя с думи...

    Мисана, радвам се, че имаш такова мнение

    Кети, и на мен Зависи от стиховете, разбира се.

    Роси, благодаря!

    Любов, споделям, за да разбера в кое виждате смисъл, в кое не, кое предизвиква чувства, кое не. Сама за писаното от мен не мога да си съставя преценка. Благодаря ти за мнението!
  • Хареса ми.
  • Кратката форма винаги ми е казвала повече, отколкото дълъг-предълъг стих. Много ми хареса!
  • За мен си остава "някога". Разбрах те Лимеруна! Фрагментарното писане е трудно, но на теб определено ти се удава. Поздравление за изящната миниатюра! 5 от мен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...