13 мар. 2016 г., 08:05  

***

544 0 4

 

Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка,
а то озарява сънищата ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Анастасия, думата е "някога" - просто разни картини, които опитах да изобразя с думи...

    Мисана, радвам се, че имаш такова мнение

    Кети, и на мен Зависи от стиховете, разбира се.

    Роси, благодаря!

    Любов, споделям, за да разбера в кое виждате смисъл, в кое не, кое предизвиква чувства, кое не. Сама за писаното от мен не мога да си съставя преценка. Благодаря ти за мнението!
  • Хареса ми.
  • Кратката форма винаги ми е казвала повече, отколкото дълъг-предълъг стих. Много ми хареса!
  • За мен си остава "някога". Разбрах те Лимеруна! Фрагментарното писане е трудно, но на теб определено ти се удава. Поздравление за изящната миниатюра! 5 от мен.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...