* * *

15 ene 2014, 21:40

Poesía » De amor

569 0 0

Безсезонно

Някак странно е всичко това.
Песента е без глас.
Листопадът без есен.
Любовта няма собствен сезон.
Нито спомен за дом.
Луната приспива нощем.
Неизречено няма само.
Сричам го тихо в себе си.
Следвам песента си наум,
или сега я измислям.
Всичко е по-високо от мен.
Дори любовта ми.
Ако се стресна насън,
ще разпилея срички
от мен до тебе…
Обичам те.
Колко ли?
Знам.

Сричай със мене.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas