* * *

Безсезонно

Някак странно е всичко това.
Песента е без глас.
Листопадът без есен.
Любовта няма собствен сезон.
Нито спомен за дом.
Луната приспива нощем.
Неизречено няма само.
Сричам го тихо в себе си.
Следвам песента си наум,
или сега я измислям.
Всичко е по-високо от мен.
Дори любовта ми.
Ако се стресна насън,
ще разпилея срички
от мен до тебе…
Обичам те.
Колко ли?
Знам.

Сричай със мене.