31 may 2014, 12:07

*****

564 0 0

Всеки ден играя своя театър...

 

Сутрин пред огледалото слагам грима -

малко блясък в очите,

добавям оптимизъм в гласа,

една усмивка за разкош

и излизам на сцената-делник.

 

Минавам край хора и къщи,

усмихвам се, спирам край някой,

говоря, смея се, продължавам...

..........................................................

 

А вечер прекрачвам своя праг,

заставам пред огледалото

и бавно свалям грима -

очите угасват,

усмивката изчезва,

устата онемява...

 

И отново съм аз - бледа сянка на себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...