Всеки ден играя своя театър...

Сутрин пред огледалото слагам грима -

малко блясък в очите,

добавям оптимизъм в гласа,

една усмивка за разкош

и излизам на сцената-делник.

Минавам край хора и къщи,

усмихвам се, спирам край някой,

говоря, смея се, продължавам...

..........................................................

А вечер прекрачвам своя праг,

заставам пред огледалото

и бавно свалям грима -

очите угасват,

усмивката изчезва,

устата онемява...

И отново съм аз - бледа сянка на себе си...