31.05.2014 г., 12:07

*****

563 0 0

Всеки ден играя своя театър...

 

Сутрин пред огледалото слагам грима -

малко блясък в очите,

добавям оптимизъм в гласа,

една усмивка за разкош

и излизам на сцената-делник.

 

Минавам край хора и къщи,

усмихвам се, спирам край някой,

говоря, смея се, продължавам...

..........................................................

 

А вечер прекрачвам своя праг,

заставам пред огледалото

и бавно свалям грима -

очите угасват,

усмивката изчезва,

устата онемява...

 

И отново съм аз - бледа сянка на себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...