May 31, 2014, 12:07 PM

*****

566 0 0

Всеки ден играя своя театър...

 

Сутрин пред огледалото слагам грима -

малко блясък в очите,

добавям оптимизъм в гласа,

една усмивка за разкош

и излизам на сцената-делник.

 

Минавам край хора и къщи,

усмихвам се, спирам край някой,

говоря, смея се, продължавам...

..........................................................

 

А вечер прекрачвам своя праг,

заставам пред огледалото

и бавно свалям грима -

очите угасват,

усмивката изчезва,

устата онемява...

 

И отново съм аз - бледа сянка на себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...