27.02.2006

3 sept 2006, 22:03

Poesía

676 0 5

Изгревът небрежен,
стъпките в снега,
погледът ти нежен,
стопяващ и леда.
Вървим безмълвно,
предпоследен февруарски ден
и сякаш няма дъно
преливащата мъка в мен!
Безсрамно ранобудно
колелетата си тракат,
тъй живо и абсурдно
снежинките захапват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

27.02.2006

Искате да прочетете повече?

Propuestas