Obsession (Полина Тодорова)
7 6
Sep 3, 2006, 10:03 PM

27.02.2006 

  Poetry
642 0 5
Изгревът небрежен,
стъпките в снега,
погледът ти нежен,
стопяващ и леда.

Вървим безмълвно,
предпоследен февруарски ден
и сякаш няма дъно
преливащата мъка в мен!

Безсрамно ранобудно
колелетата си тракат,
тъй живо и абсурдно
снежинките захапват.

Усмихвам се едва
и куфара подръпвам,
усмихваш се едва -
цялата изтръпвам.

И тази свита топка в теб
във себе си почувствах,
бурен хаос пръсна се навред -
ръката ти отново пуснах...

© Полина Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И на мен много ми хареса.Не съжалявай! Раздялата завинаги е с тези, които вече ги няма в този свят. А раздели като тази са обичайни и почти всеки е имал такава роля.Пълен напред!
  • Благодаря на всички ви! Раздялата беше за няколко месеца, но на мен ми се стори цяла вечност.. А за оценките- написала съм своето послание към другите в профила си
  • Позрави от мен, Поля. Много е хубаво. И ти, също като мен, си имаш неприятели. Някой се е осмелил да пише 2-ка на това хубаво стихче! Аз пък ти пиша 6-ца за да не грози ниската оценка пейзажа. Не, че оценките имат накакъв смисъл, но... това произведение заслужава висока почит.
  • Поздрав, Полина! Хубаво стихотворение. Раздяла, но като че ли има многоточие в края... Всеки край може да бъде края на едно начало.
  • Раздяла,много от това боли.
    Красив стих,тъгата тук личи.

    Поздрав и усмивка.
Random works
: ??:??