3.09.2006 г., 22:03

27.02.2006

Поезия

795 0 5

Изгревът небрежен,
стъпките в снега,
погледът ти нежен,
стопяващ и леда.

Вървим безмълвно,
предпоследен февруарски ден
и сякаш няма дъно
преливащата мъка в мен!

Безсрамно ранобудно
колелетата си тракат,
тъй живо и абсурдно
снежинките захапват.

Усмихвам се едва
и куфара подръпвам,
усмихваш се едва -
цялата изтръпвам.

И тази свита топка в теб
във себе си почувствах,
бурен хаос пръсна се навред -
ръката ти отново пуснах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ria (Гергана Иванова)

И на мен много ми хареса.Не съжалявай! Раздялата завинаги е с тези, които вече ги няма в този свят. А раздели като тази са обичайни и почти всеки е имал такава роля.Пълен напред!

2006-09-04T14:14:36+03:00
Obsession (Полина Тодорова)

Благодаря на всички ви! Раздялата беше за няколко месеца, но на мен ми се стори цяла вечност.. А за оценките- написала съм своето послание към другите в профила си

2006-09-04T14:13:18+03:00
Bonic (Богдан Николов)

Позрави от мен, Поля. Много е хубаво. И ти, също като мен, си имаш неприятели. Някой се е осмелил да пише 2-ка на това хубаво стихче! Аз пък ти пиша 6-ца за да не грози ниската оценка пейзажа. Не, че оценките имат накакъв смисъл, но... това произведение заслужава висока почит.

2006-09-04T01:45:54+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Поздрав, Полина! Хубаво стихотворение. Раздяла, но като че ли има многоточие в края... Всеки край може да бъде края на едно начало.

2006-09-04T00:48:15+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Раздяла,много от това боли.
Красив стих,тъгата тук личи.

Поздрав и усмивка.

2006-09-03T22:07:14+03:00