26 oct 2010, 20:32

27 есени след Менделсон

  Poesía
724 0 7

27 ЕСЕНИ СЛЕД МЕНДЕЛСОН

 

Понякога с безразсъдна любов,

понякога с много по-малка,

понякога с чанти напълнени

с път без посока,

без милост към всичко било,

но винаги в злобата с прошката

да не бъдем

един за друг жалки,

вървяхме живот до живот

и смърт до смъртта,

умирахме и оцелявахме

и сякаш сбъднахме една обща мечта –

вече не с безразсъдна любов,

но не и с много по-малка

да продължаваме заедно,

въпреки всичко било.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както творчеството на великият германски композитор, диригент и пианист Феликс Менделсон Бартолди е пропито с изящество и романтизъм, така и в твоето творчество се чувства красота и романтика.
    Адмирации приятелю!
    Николай

    P.S. Ачо, имам публикувани няколко глави от романа. Ще ми бъде приятно да прочета твоя критичен коментар като наложил се писател и
    поет.
    Поставям оценка 6 на стихотворението.
    С най - добри пожелания.

  • Жестоко, попътно. Поздрав, Анчо. Иво
  • Зрял и мъдър стих!С поздравления!!!
  • Съкровен стих Поздрав и от мен

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...