ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)
40 67
20 may 2008, 22:11

* * * 

  Poesía
760 0 2
Не искай от мене любовта ми,
аз вече от нея бях ти дала.
Връщаш се късно, не разбра ли...
сега в сърцето ми бушува хала..
Не го моли за обич, късно е сега,
ако се върнем в миналото, бих ти я дала,
но днес не е така,
от нея няма следа.
Когато аз за тебе плаках,
ти бърса сълзите на друга,
когато исках прегръдката ти бе,
готов да и дадеш името си,
но с времето осъзна, че тя не върти света.
Изведнъж реши, че аз съм всичко,
когато ти за мене стана нищо.
Не, не ме моли,
не може да се върне това,
което вече е омраза и зад хиляди стени сърцето пазя.
Времето не се връща,
връщат се само постъпките,
ти сгреши,
дадох ти сърцето си и ти го строши...

© Ивелина Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудя се защо винаги става така обичаме много а не ни обръшат внимание,а след като забравим дадения човек той се осъзнава трябва ли цял живот да си играем на обичам те ти ме обичаш,оичам те ти ме обичаш
  • така е с любовта
Propuestas
: ??:??