* * *
Не искай от мене любовта ми,
аз вече от нея бях ти дала.
Връщаш се късно, не разбра ли...
сега в сърцето ми бушува хала..
Не го моли за обич, късно е сега,
ако се върнем в миналото, бих ти я дала,
но днес не е така,
от нея няма следа.
Когато аз за тебе плаках,
ти бърса сълзите на друга,
когато исках прегръдката ти бе,
готов да и дадеш името си,
но с времето осъзна, че тя не върти света.
Изведнъж реши, че аз съм всичко,
когато ти за мене стана нищо.
Не, не ме моли,
не може да се върне това,
което вече е омраза и зад хиляди стени сърцето пазя.
Времето не се връща,
връщат се само постъпките,
ти сгреши,
дадох ти сърцето си и ти го строши...
аз вече от нея бях ти дала.
Връщаш се късно, не разбра ли...
сега в сърцето ми бушува хала..
Не го моли за обич, късно е сега,
ако се върнем в миналото, бих ти я дала,
но днес не е така,
от нея няма следа.
Когато аз за тебе плаках,
ти бърса сълзите на друга,
когато исках прегръдката ти бе,
готов да и дадеш името си,
но с времето осъзна, че тя не върти света.
Изведнъж реши, че аз съм всичко,
когато ти за мене стана нищо.
Не, не ме моли,
не може да се върне това,
което вече е омраза и зад хиляди стени сърцето пазя.
Времето не се връща,
връщат се само постъпките,
ти сгреши,
дадох ти сърцето си и ти го строши...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Господинова Все права защищены
