* * *
Не искай от мене любовта ми,
аз вече от нея бях ти дала.
Връщаш се късно, не разбра ли...
сега в сърцето ми бушува хала..
Не го моли за обич, късно е сега,
ако се върнем в миналото, бих ти я дала,
но днес не е така,
от нея няма следа.
Когато аз за тебе плаках,
ти бърса сълзите на друга,
когато исках прегръдката ти бе,
готов да и дадеш името си,
но с времето осъзна, че тя не върти света.
Изведнъж реши, че аз съм всичко,
когато ти за мене стана нищо.
Не, не ме моли,
не може да се върне това,
което вече е омраза и зад хиляди стени сърцето пазя.
Времето не се връща,
връщат се само постъпките,
ти сгреши,
дадох ти сърцето си и ти го строши...
аз вече от нея бях ти дала.
Връщаш се късно, не разбра ли...
сега в сърцето ми бушува хала..
Не го моли за обич, късно е сега,
ако се върнем в миналото, бих ти я дала,
но днес не е така,
от нея няма следа.
Когато аз за тебе плаках,
ти бърса сълзите на друга,
когато исках прегръдката ти бе,
готов да и дадеш името си,
но с времето осъзна, че тя не върти света.
Изведнъж реши, че аз съм всичко,
когато ти за мене стана нищо.
Не, не ме моли,
не може да се върне това,
което вече е омраза и зад хиляди стени сърцето пазя.
Времето не се връща,
връщат се само постъпките,
ти сгреши,
дадох ти сърцето си и ти го строши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Господинова Всички права запазени
