* * *
Малко небе възникнало, за да уплаши.
Ние излизаме от своите дупки.
Крещим.
Не различаваме плътта.
Свръхчовешки смехове.
Хармоничните отрязъци светлина
чупят времето.
Подобно на мелодия.
Като какавиди в клоните
увиваме нещо,
а то се изплъзва.
С всяка секунда по-слаби,
по-възрастни,
по-ненаситни.
Високо.
Стръвта е примамлива.
Тихо.
Завинаги мъртви сме всички.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Панчев Todos los derechos reservados
