таназа (Атанас Панчев)
33 5
Aug 14, 2008, 8:18 PM

* * * 

  Poetry
563 0 1
 

Малко небе възникнало, за да уплаши.

Ние излизаме от своите дупки.

Крещим.

Не различаваме плътта.

Свръхчовешки смехове.

Хармоничните отрязъци светлина

чупят времето.

Подобно на мелодия.

Като какавиди в клоните

увиваме нещо,

а то се изплъзва.

С всяка секунда по-слаби,

по-възрастни,

по-ненаситни.

 

Високо.

Стръвта е примамлива.

Тихо.

Завинаги мъртви сме всички.

© Атанас Панчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??