* * *

14.08.2008 г., 20:18 ч.

Поезия

594 0 1

Малко небе възникнало, за да уплаши.
Ние излизаме от своите дупки.
Крещим.
Не различаваме плътта.
Свръхчовешки смехове.
Хармоничните отрязъци светлина
чупят времето.
Подобно на мелодия.
Като какавиди в клоните
увиваме нещо,
а то се изплъзва.
С всяка секунда по-слаби, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения