* * *

Кой ти даде право 

мойто сърце, мъжко и кораво,

да размекнеш като кал

и да го оставиш ти без жал?

Думи, приказки лъжливи.

Уж бяхме двама с теб щастливи.

Каза ми, че моя ще си ти.

До края на света. Завинаги.

Гледахме се аз и ти, очи в очи.

Обаче ти изричаше глупости, лъжи.

"Ще те обичам аз без край!"

Е, оказа се, че има край.

Остави ме със сърце разбито,

надупчено като пясъчно сито.

Исках само с теб да съм,

но това сега е само сън.

Сили дали ще имам, аз не знам,

да се справя със света си сам.

Сбогом, мила моя!

Аз винаги ще помня усмивката твоя!