* * *
Кой ти даде право
мойто сърце, мъжко и кораво,
да размекнеш като кал
и да го оставиш ти без жал?
Думи, приказки лъжливи.
Уж бяхме двама с теб щастливи.
Каза ми, че моя ще си ти.
До края на света. Завинаги.
Гледахме се аз и ти, очи в очи.
Обаче ти изричаше глупости, лъжи.
"Ще те обичам аз без край!"
Е, оказа се, че има край.
Остави ме със сърце разбито,
надупчено като пясъчно сито.
Исках само с теб да съм,
но това сега е само сън.
Сили дали ще имам, аз не знам,
да се справя със света си сам.
Сбогом, мила моя!
Аз винаги ще помня усмивката твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиян Орлиев Всички права запазени