15.12.2011 г., 11:26

* * *

692 0 0

Кой ти даде право 

мойто сърце, мъжко и кораво,

да размекнеш като кал

и да го оставиш ти без жал?

 

Думи, приказки лъжливи.

Уж бяхме двама с теб щастливи.

Каза ми, че моя ще си ти.

До края на света. Завинаги.

 

Гледахме се аз и ти, очи в очи.

Обаче ти изричаше глупости, лъжи.

"Ще те обичам аз без край!"

Е, оказа се, че има край.

 

Остави ме със сърце разбито,

надупчено като пясъчно сито.

Исках само с теб да съм,

но това сега е само сън.

 

Сили дали ще имам, аз не знам,

да се справя със света си сам.

Сбогом, мила моя!

Аз винаги ще помня усмивката твоя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиян Орлиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...