15 дек. 2011 г., 11:26

* * *

694 0 0

Кой ти даде право 

мойто сърце, мъжко и кораво,

да размекнеш като кал

и да го оставиш ти без жал?

 

Думи, приказки лъжливи.

Уж бяхме двама с теб щастливи.

Каза ми, че моя ще си ти.

До края на света. Завинаги.

 

Гледахме се аз и ти, очи в очи.

Обаче ти изричаше глупости, лъжи.

"Ще те обичам аз без край!"

Е, оказа се, че има край.

 

Остави ме със сърце разбито,

надупчено като пясъчно сито.

Исках само с теб да съм,

но това сега е само сън.

 

Сили дали ще имам, аз не знам,

да се справя със света си сам.

Сбогом, мила моя!

Аз винаги ще помня усмивката твоя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиян Орлиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...