29 ene 2010, 10:05

***

  Poesía
810 0 2

Целувам те с обич нежна,

която завладяла е сърцето ми сега,

недей я отминава с небрежност,

боли несподелена любовта.

 

Откакто те зърнах, разбрах,

че ще се влюбя в теб до полуда,

усетих тръпката на сладък грях,

която ме докосна с криле на пеперуда.

 

Съвсем случайно с теб се запознахме

и аз потърсих твоето сърце.

Като вода за мене бе в пустинята

от хора, където духат сухи ветрове.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много благодаря, радвам се че се харесват
  • Много е чувствено!! Развълнува ме и натъжи. Четох и други твои произведения. Продължавай да ни радваш с творчеството си. Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....