29 ene 2010, 10:05

***

  Poesía
813 0 2

Целувам те с обич нежна,

която завладяла е сърцето ми сега,

недей я отминава с небрежност,

боли несподелена любовта.

 

Откакто те зърнах, разбрах,

че ще се влюбя в теб до полуда,

усетих тръпката на сладък грях,

която ме докосна с криле на пеперуда.

 

Съвсем случайно с теб се запознахме

и аз потърсих твоето сърце.

Като вода за мене бе в пустинята

от хора, където духат сухи ветрове.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много благодаря, радвам се че се харесват
  • Много е чувствено!! Развълнува ме и натъжи. Четох и други твои произведения. Продължавай да ни радваш с творчеството си. Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...