29 янв. 2010 г., 10:05

***

808 0 2

Целувам те с обич нежна,

която завладяла е сърцето ми сега,

недей я отминава с небрежност,

боли несподелена любовта.

 

Откакто те зърнах, разбрах,

че ще се влюбя в теб до полуда,

усетих тръпката на сладък грях,

която ме докосна с криле на пеперуда.

 

Съвсем случайно с теб се запознахме

и аз потърсих твоето сърце.

Като вода за мене бе в пустинята

от хора, където духат сухи ветрове.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много благодаря, радвам се че се харесват
  • Много е чувствено!! Развълнува ме и натъжи. Четох и други твои произведения. Продължавай да ни радваш с творчеството си. Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...