29 янв. 2010 г., 10:05

***

809 0 2

Целувам те с обич нежна,

която завладяла е сърцето ми сега,

недей я отминава с небрежност,

боли несподелена любовта.

 

Откакто те зърнах, разбрах,

че ще се влюбя в теб до полуда,

усетих тръпката на сладък грях,

която ме докосна с криле на пеперуда.

 

Съвсем случайно с теб се запознахме

и аз потърсих твоето сърце.

Като вода за мене бе в пустинята

от хора, където духат сухи ветрове.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много благодаря, радвам се че се харесват
  • Много е чувствено!! Развълнува ме и натъжи. Четох и други твои произведения. Продължавай да ни радваш с творчеството си. Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...