Jan 29, 2010, 10:05 AM

***

  Poetry
803 0 2

Целувам те с обич нежна,

която завладяла е сърцето ми сега,

недей я отминава с небрежност,

боли несподелена любовта.

 

Откакто те зърнах, разбрах,

че ще се влюбя в теб до полуда,

усетих тръпката на сладък грях,

която ме докосна с криле на пеперуда.

 

Съвсем случайно с теб се запознахме

и аз потърсих твоето сърце.

Като вода за мене бе в пустинята

от хора, където духат сухи ветрове.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • много благодаря, радвам се че се харесват
  • Много е чувствено!! Развълнува ме и натъжи. Четох и други твои произведения. Продължавай да ни радваш с творчеството си. Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...