2 feb 2010, 16:00

*** 

  Poesía » Versos blancos
418 0 4

Шевиците

на времето

се проявяват

незнайно как,

сами,

по бялата ми дреха

широките ръкави

все повече

разтварят се -

като криле

на птица прелетна,

познават

вятъра -

кога за полет

и кога

за връщането

у дома

дохожда време

Шевиците

на времето -

езика им

започвам

да говоря

и оживяват в мене

знак

след

знак.

 

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??