Шевиците
на времето
се проявяват
незнайно как,
сами,
по бялата ми дреха
широките ръкави
все повече
разтварят се -
като криле
на птица прелетна,
познават
вятъра -
кога за полет
и кога
за връщането
у дома
дохожда време
Шевиците
на времето -
езика им
започвам
да говоря
и оживяват в мене
знак
след
знак.
© Кирилка Пачева Всички права запазени