2.02.2010 г., 16:00 ч.

*** 

  Поезия » Бели стихове
419 0 4

Шевиците

на времето

се проявяват

незнайно как,

сами,

по бялата ми дреха

широките ръкави

все повече

разтварят се -

като криле

на птица прелетна,

познават

вятъра -

кога за полет

и кога

за връщането

у дома

дохожда време

Шевиците

на времето -

езика им

започвам

да говоря

и оживяват в мене

знак

след

знак.

 

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??