2 февр. 2010 г., 16:00

*** 

  Поэзия » Белые стихи
395 0 4

Шевиците

на времето

се проявяват

незнайно как,

сами,

по бялата ми дреха

широките ръкави

все повече

разтварят се -

като криле

на птица прелетна,

познават

вятъра -

кога за полет

и кога

за връщането

у дома

дохожда време

Шевиците

на времето -

езика им

започвам

да говоря

и оживяват в мене

знак

след

знак.

 

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??