3 feb 2011, 17:12

***

  Poesía » Otra
707 0 0

Сляпа, черна лъжа.

Сляпа съм пред нея сега.

Сън нямам, 

в нощи празни скитам.

Мъка в сърцето,

болка в душата,

дано сърцето проклето

да не усети повече тъгата.

Как да вярвам на лъжи,

как ме гледате още с мили очи.

С надежда чакате да ви прости,

но тя иска ли, дали?

Боли я нея,

боли и мен.

Боли ме, защото  измъчвате я всеки ден.

Боли ме, че я лъжете в очите,

боли ме, че си крие тя сълзите.

Тя няма да прости

и вие ще изгниете в лъжи.

И слепи сте заради лъжата

и не виждате тъгата.

Тя вярна ще остане, 

въпреки че истината не знае.

Манипулирана и вгорчена,

тя не знае какво е истината студена.

Шанс на вас как да дам,

като знам, че можеше и аз да бъда там.

Мен със слепота да заразите

и живота ми да провалите.

Слепи сте, красотата ù не видяхте

и шанс да ù дадете не успяхте.

Нея я боли,

а вие ще се мъчите, нали?

Тя ще ви презира до живот,

а вие с болката ще сте до гроб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...