22 feb 2020, 21:40

3 Март

  Poesía
1.1K 3 14

Когато във Европа, Ренесанса,

навлизаше във своя апогей,

с Леонардо, Джото, Макиавели

и Галилео Галилей...

 

а по сюитите на Бах,

танцуваха в дворците менует,

тогаз Родината ни клета,

пъшкаше под турски гнет.

 

Свистяха ятагани и кинжали,

умираха дедите ни без гроб,

а европейците - едва ли,

знаеха какво е да си роб.

 

Пет века тез селджукски псета,

грабеха и тънеха в разкош,

а над Тракийските полета

бе спуснала се отоманска нощ.

 

Но във Балкана, сред тъмата,

проблясваха звезди на небосвода,

на Левски, Ботев, Караджата.....

и гаснеха във битки за свобо́да.

 

Тя дойде... платихме си цената,

с кръв и кости, в тоз вековен мрак,

единствено  подаде ни ръката си,

от север, гордият руснак.

 

А днес, Европо... блуднице надменна,

гледаш ни с презрение, знам!

Ала не виждаш как приижда,

в тебе хищният ислям.

 

Дано да разбереш тогаз, какво е

да си изнасилена и гола,

мъжете ти изклани, а децата....

поробени във  Анадола!

 

Весо: 22.02.2020г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...