anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
22 sept 2010, 23:26

Писмо до другия край на земята 

  Poesía » Civil
4552 27 51

Ти как си, сине, в твоята чужбина,

където океанът пръски мята?

Когато ти оттука си замина

към по-добрия къшей от земята,

за гибел всичко чело е навело

и всеки миг аха-аха ще падне.

Изкукали, неуки сме на село

и пенсийката е от ден до пладне,

но стига ми за хляба и тютюна.

И жалбите ни кой ли да ги слуша,

гневът ни е пречупена ластуна.

Изсъхна лятос бухналата круша,

а кравата – от глад се тя спомина.

Зла хала гони по полето тръни,

ний с Шаро поминуваме двамина.

И снощи майка ти ми се присъни:

усещам се, в отвъдното ме чакат –

да си отдъхнат старите ми кости.

Ей вчера пътя хвана баджанакът –

мъж свестен беше, Господ да го прóсти!

И поп си нямаме да ни прекръсти,

по християнски той да ни опее.

Броим се вече в селото на пръсти,

живота ни изпи го суховеят.

 

Ти как си, сине, в твоята чужбина?

Пак казват ми: покана ще ти прати.

Но късно е да търся днес родина.

Оставам, сине, тука аз.

Баща ти.

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??