6 dic 2008, 8:13

* * *

  Poesía » Otra
601 0 7
През пръстите изтича
неусетно пясъка на
времето фриволно.
Остават жалки песъчинки
по дланите.
За да напомнят себе си,
и моето присъствие...
Животът ми е само миг
от Вселената.
И съм краткото
присъствие, тук ,
и сега.
За да оставя диря
утре, когато ...
ще се превърна в пясък,
който ще изтича
през пръстите ти...
оставяйки бледи
следи от вчерашното
ми битие
в теб...


 А толкова сме кратки!
 - като вик
от най- високата скала.
Като полет над себе си.
Като най- дълбокото
на душата си.
Като болка от вчера.
И сме за малко
на този свят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...