6 dic 2008, 8:13

* * *

  Poesía » Otra
603 0 7
През пръстите изтича
неусетно пясъка на
времето фриволно.
Остават жалки песъчинки
по дланите.
За да напомнят себе си,
и моето присъствие...
Животът ми е само миг
от Вселената.
И съм краткото
присъствие, тук ,
и сега.
За да оставя диря
утре, когато ...
ще се превърна в пясък,
който ще изтича
през пръстите ти...
оставяйки бледи
следи от вчерашното
ми битие
в теб...


 А толкова сме кратки!
 - като вик
от най- високата скала.
Като полет над себе си.
Като най- дълбокото
на душата си.
Като болка от вчера.
И сме за малко
на този свят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...