Nella_gold (Нели )
841 4525
6.12.2008 г., 8:13 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
483 0 7
През пръстите изтича
неусетно пясъка на
времето фриволно.
Остават жалки песъчинки
по дланите.
За да напомнят себе си,
и моето присъствие...
Животът ми е само миг
от Вселената.
И съм краткото
присъствие, тук ,
и сега.
За да оставя диря
утре, когато ...
ще се превърна в пясък,
който ще изтича
през пръстите ти...
оставяйки бледи
следи от вчерашното
ми битие
в теб...


 А толкова сме кратки!
 - като вик
от най- високата скала.
Като полет над себе си.
Като най- дълбокото
на душата си.
Като болка от вчера.
И сме за малко
на този свят...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Животът ни е само миг.
    Малка песъчинка в битието.
    Но дирята ни, нека бъде вик.
    И следа оставим във сърцето!

    Прекрасен стих, Нили!
    Хубав ден ти желая!
  • Много хубав стих!!!Поздравления!!!
  • Очарователен полет - поздравления, Нели!
  • толкова истинско...и какъв финал само...бях с тебе в полета...
    прегръщам те с обич, мила Нели.
  • Като полет над себе си.
    !!!*
  • А толкова сме кратки!
    Хареса ми!
  • За малко сме на този свят, но сме дошли от любов и с любов живеем. Кратките викове - ехото ги разнася и стигат до най-дълбоките долове... и ги превръщат в пропасти... от пясъчни следи... от теб! Великолепно стихо!!!
Предложения
: ??:??