10 jul 2010, 15:56

* * *

  Poesía
430 0 1

Не се оправдавай

     със времената!

 

Били страшни

     и много опасни...

 

От страх забрави

   да празнува душата.

 

То е видимо!

Ти кой заблуждаваш?

 

Как да защитиш?

     Когато страхът ти,

по-ГОЛЯМ от теб самия,

  погубва същността ти.

 

И фуния в ухото ти

да сложат,

пак не чуваш,

     не налива

нито обич,

нито сила.

 

Страх обсебва съществото

и парализира –

 

това –

е силата на злото!

 

Така –

страхът те смива!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благодат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Времената не са оправдание, защото страхът, обзема същността на чоека, но човек винаги се мисли за величие. Това е жалкото.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...