16 abr 2022, 8:46

***

  Poesía
442 0 0

Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,

което няма да върна
Обичахме се твърде силно,

твърде бързо
И сега всяка мечта е разбита

Така че, ако кажа,

че съм изгубил пътя си
Ще повярваш ли на една дума или ще ме оставиш там?
Трудно е да мисля без теб тук до мен
Какво друго мога да кажа?

Не знам защо се опитвам
Все още оставам вкаменен
Дните се превръщат в месеци,
но в мечтите ми
Това е единственото място,
където някога ще бъдеш
Разделихме се, стана толкова бързо

Казваш, че не виждах бъдеще с теб
Но всичко, което исках,

беше да прекарам остатъка от живота си с теб
Винаги е много по-лесно да се извиниш
След това промениш всичко,

което не е наред със себе си,

преди да изгориш и загубиш

Знам, че пламъкът в сърцето ти е изчезнал
Така че защо все още се чувствам така, сякаш ти си тази?
Така че защо просто не мога да продължа?

Въпреки че те няма,

все още те виждам
Забавляваш ли се като мислиш за мен?
С лице крещя във възглавницата ми
Не искам никого освен теб
Кажи ми, че греша, това е дежавю
Край на всички тези песни,

които ми напомнят за нас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...