Apr 16, 2022, 8:46 AM

*** 

  Poetry
192 0 0

Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,

което няма да върна
Обичахме се твърде силно,

твърде бързо
И сега всяка мечта е разбита

Така че, ако кажа,

че съм изгубил пътя си
Ще повярваш ли на една дума или ще ме оставиш там?
Трудно е да мисля без теб тук до мен
Какво друго мога да кажа?

Не знам защо се опитвам
Все още оставам вкаменен
Дните се превръщат в месеци,
но в мечтите ми
Това е единственото място,
където някога ще бъдеш
Разделихме се, стана толкова бързо

Казваш, че не виждах бъдеще с теб
Но всичко, което исках,

беше да прекарам остатъка от живота си с теб
Винаги е много по-лесно да се извиниш
След това промениш всичко,

което не е наред със себе си,

преди да изгориш и загубиш

Знам, че пламъкът в сърцето ти е изчезнал
Така че защо все още се чувствам така, сякаш ти си тази?
Така че защо просто не мога да продължа?

Въпреки че те няма,

все още те виждам
Забавляваш ли се като мислиш за мен?
С лице крещя във възглавницата ми
Не искам никого освен теб
Кажи ми, че греша, това е дежавю
Край на всички тези песни,

които ми напомнят за нас

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??