Apr 16, 2022, 8:46 AM

***

  Poetry
437 0 0

Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,

което няма да върна
Обичахме се твърде силно,

твърде бързо
И сега всяка мечта е разбита

Така че, ако кажа,

че съм изгубил пътя си
Ще повярваш ли на една дума или ще ме оставиш там?
Трудно е да мисля без теб тук до мен
Какво друго мога да кажа?

Не знам защо се опитвам
Все още оставам вкаменен
Дните се превръщат в месеци,
но в мечтите ми
Това е единственото място,
където някога ще бъдеш
Разделихме се, стана толкова бързо

Казваш, че не виждах бъдеще с теб
Но всичко, което исках,

беше да прекарам остатъка от живота си с теб
Винаги е много по-лесно да се извиниш
След това промениш всичко,

което не е наред със себе си,

преди да изгориш и загубиш

Знам, че пламъкът в сърцето ти е изчезнал
Така че защо все още се чувствам така, сякаш ти си тази?
Така че защо просто не мога да продължа?

Въпреки че те няма,

все още те виждам
Забавляваш ли се като мислиш за мен?
С лице крещя във възглавницата ми
Не искам никого освен теб
Кажи ми, че греша, това е дежавю
Край на всички тези песни,

които ми напомнят за нас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...