16.04.2022 г., 8:46

***

439 0 0

Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,

което няма да върна
Обичахме се твърде силно,

твърде бързо
И сега всяка мечта е разбита

Така че, ако кажа,

че съм изгубил пътя си
Ще повярваш ли на една дума или ще ме оставиш там?
Трудно е да мисля без теб тук до мен
Какво друго мога да кажа?

Не знам защо се опитвам
Все още оставам вкаменен
Дните се превръщат в месеци,
но в мечтите ми
Това е единственото място,
където някога ще бъдеш
Разделихме се, стана толкова бързо

Казваш, че не виждах бъдеще с теб
Но всичко, което исках,

беше да прекарам остатъка от живота си с теб
Винаги е много по-лесно да се извиниш
След това промениш всичко,

което не е наред със себе си,

преди да изгориш и загубиш

Знам, че пламъкът в сърцето ти е изчезнал
Така че защо все още се чувствам така, сякаш ти си тази?
Така че защо просто не мога да продължа?

Въпреки че те няма,

все още те виждам
Забавляваш ли се като мислиш за мен?
С лице крещя във възглавницата ми
Не искам никого освен теб
Кажи ми, че греша, това е дежавю
Край на всички тези песни,

които ми напомнят за нас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....