16.04.2022 г., 8:46

***

435 0 0

Не мога да спра да изживявам миналото
Държа се за нещо,

което няма да върна
Обичахме се твърде силно,

твърде бързо
И сега всяка мечта е разбита

Така че, ако кажа,

че съм изгубил пътя си
Ще повярваш ли на една дума или ще ме оставиш там?
Трудно е да мисля без теб тук до мен
Какво друго мога да кажа?

Не знам защо се опитвам
Все още оставам вкаменен
Дните се превръщат в месеци,
но в мечтите ми
Това е единственото място,
където някога ще бъдеш
Разделихме се, стана толкова бързо

Казваш, че не виждах бъдеще с теб
Но всичко, което исках,

беше да прекарам остатъка от живота си с теб
Винаги е много по-лесно да се извиниш
След това промениш всичко,

което не е наред със себе си,

преди да изгориш и загубиш

Знам, че пламъкът в сърцето ти е изчезнал
Така че защо все още се чувствам така, сякаш ти си тази?
Така че защо просто не мога да продължа?

Въпреки че те няма,

все още те виждам
Забавляваш ли се като мислиш за мен?
С лице крещя във възглавницата ми
Не искам никого освен теб
Кажи ми, че греша, това е дежавю
Край на всички тези песни,

които ми напомнят за нас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...