Сякаш беше прашец от пролетен цвят -
толкоз нежна, ранима душа...
като малко бижу в ръце на примат -
виждам те аз... и виждам света.
Светът е такъв, какъвто си е...
какъвто е винаги бил -
и груб, и жесток, и пълен с коварство,
но в тебе живее и споменът мил
от другото приказно царство.
Сякаш беше сълза от ранена сърна,
препускаща тихо през мрака.
Така те видях, видях и света, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse