5 mar 2010, 12:43  

****

  Poesía » Otra
934 0 1

        Сякаш беше прашец от пролетен цвят -

      толкоз нежна, ранима душа...

      като малко бижу в ръце на примат -

      виждам те аз... и виждам света.

      Светът е такъв, какъвто си е...

      какъвто е винаги бил -

      и груб, и жесток, и пълен с коварство,

      но в тебе живее и споменът мил

      от другото приказно царство.

        Сякаш беше сълза от ранена сърна,

      препускаща тихо през мрака.

      Така те видях, видях и света,

      който жаден за кръв ще те чака.

      Ще чака да спреш своя бяг във нощта;

      да се спънеш сама и да паднеш,

      да потърсиш утеха и бряг във смъртта...

      ще се ухили светът и ще чака.

      Но той е безсилен, беззъб, уморен;

      недей му се вързва изобщо.

      Навярно съм луд, но повярвай на мен

      и на своите сънища още...

 

                                   посветено на Снежи :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много приятно съм изненадана и очарована...
    радвам се, че прочетох, винаги съм знаела че зад звездичките
    в едно заглавие се крият красиви стихове... харесва ми
    много..

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...