30 jun 2013, 9:50

31. 05. 2013

  Poesía » Otra
883 0 1

О, любима, нима във погледа ти тъга все още има!

Нима опитваш се под кожата ми ти да влезеш?

Но каквото и, любима, да опитваш,

ти сърцето ми никога не ще размекнеш!

Не се прави, любима, че в себе си благоприятни чувства ти таиш!

Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че в сърцето ми на тайно място ти стоиш!

Както на онази роза преходът ù беше толкоз кратък,

така и ти бе тъй преходна за мене!

Та нали и плодът на страстта с вкус най-сладък,

не можеш да го задържиш, преминава за мимолетно време!

Тя е част от безсмъртието, а ти не си.

Ти си мимолетно увлечение,

а тя - героиня на всеки един мой летопис!

Опитай се, демоне, душата ми да сломиш!

Колко съм безчувствена? - сама ще се изумиш!

Свойството на маската ти премина.

Запомни: не ще те наричам никога любима,

защото моята любима отдавна вече си я имам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...