30.06.2013 г., 9:50

31. 05. 2013

876 0 1

О, любима, нима във погледа ти тъга все още има!

Нима опитваш се под кожата ми ти да влезеш?

Но каквото и, любима, да опитваш,

ти сърцето ми никога не ще размекнеш!

Не се прави, любима, че в себе си благоприятни чувства ти таиш!

Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че в сърцето ми на тайно място ти стоиш!

Както на онази роза преходът ù беше толкоз кратък,

така и ти бе тъй преходна за мене!

Та нали и плодът на страстта с вкус най-сладък,

не можеш да го задържиш, преминава за мимолетно време!

Тя е част от безсмъртието, а ти не си.

Ти си мимолетно увлечение,

а тя - героиня на всеки един мой летопис!

Опитай се, демоне, душата ми да сломиш!

Колко съм безчувствена? - сама ще се изумиш!

Свойството на маската ти премина.

Запомни: не ще те наричам никога любима,

защото моята любима отдавна вече си я имам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...