О, любима, нима във погледа ти тъга все още има!

Нима опитваш се под кожата ми ти да влезеш?

Но каквото и, любима, да опитваш,

ти сърцето ми никога не ще размекнеш!

Не се прави, любима, че в себе си благоприятни чувства ти таиш!

Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че в сърцето ми на тайно място ти стоиш!

Както на онази роза преходът ù беше толкоз кратък,

така и ти бе тъй преходна за мене!

Та нали и плодът на страстта с вкус най-сладък,

не можеш да го задържиш, преминава за мимолетно време!

Тя е част от безсмъртието, а ти не си.

Ти си мимолетно увлечение,

а тя - героиня на всеки един мой летопис!

Опитай се, демоне, душата ми да сломиш!

Колко съм безчувствена? - сама ще се изумиш!

Свойството на маската ти премина.

Запомни: не ще те наричам никога любима,

защото моята любима отдавна вече си я имам!