12 jul 2013, 22:26

31.10.2002 Не си виновен ти, нали, обаче... 

  Poesía » De amor
765 0 5

Обичам те, желая те във мене,

студено ми е търся ти ръката,

а ти си с нея, Дявол да те вземе,

но зная, че такава е играта.

Аз нощем будна съм, до късно плача,

а друг навярно плаче в твойте нощи,

не си виновен ти, нали, обаче

спомни си огъня, сети се още,

за алкохола, голото ù рамо,

за дрехата прозрачна, твойте мисли,

спомни си как докосваше я само

и как целуваше я ти спомни си...

Тогава сляп ли беше, аз видях ви,

аз гледах ви през сълзи сухи в мрака,

аз страдах тази нощ до смърт кълнях ви,

че среща имах с тебе и те чаках.

А ти бе с нея! Ако само с поглед

аз можех да горя, то знай тогава,

че твойте устни, ръцете ù, за бога,

щях в пепел да превърна... във жарава.

А после, после помниш ли звездите

и как ми се кълнеше ти "Прости ми",

и молеше ме всички да попитам

как мен си викал, само мойто име.

И как пиян си бил и че не си го искал,

как и живота би си дал, за да забравиш,

как моя дъх желал си, как ти липсвам,

как всичко, всичко можеш да поправиш...

Не всичко... Някой тихо плаче,

ти ставаш сънен... сянка в полумрака,

не си виновен ти, нали, обаче

детето ти, не аз, сега те чака.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих-точно заглавие!Успех!
  • Хахаха Вале - "Дават ли ти взимай, гонят ли те бягай..." та и аз така! Какво толкова би могло да стане Благодаря, че си тук!
  • Разтърсваш ме, душата ми става на пясък! Ще ти я предложа, пък каквото ще да става!
  • Благодаря ти Естрея, радвам се че си тук
  • Уникално както винаги, с твоя стил!
Propuestas
: ??:??