31.10.2002 Не си виновен ти, нали, обаче...
Обичам те, желая те във мене,
студено ми е търся ти ръката,
а ти си с нея, Дявол да те вземе,
но зная, че такава е играта.
Аз нощем будна съм, до късно плача,
а друг навярно плаче в твойте нощи,
не си виновен ти, нали, обаче
спомни си огъня, сети се още,
за алкохола, голото ù рамо,
за дрехата прозрачна, твойте мисли,
спомни си как докосваше я само
и как целуваше я ти спомни си...
Тогава сляп ли беше, аз видях ви,
аз гледах ви през сълзи сухи в мрака,
аз страдах тази нощ до смърт кълнях ви,
че среща имах с тебе и те чаках.
А ти бе с нея! Ако само с поглед
аз можех да горя, то знай тогава,
че твойте устни, ръцете ù, за бога,
щях в пепел да превърна... във жарава.
А после, после помниш ли звездите
и как ми се кълнеше ти "Прости ми",
и молеше ме всички да попитам
как мен си викал, само мойто име.
И как пиян си бил и че не си го искал,
как и живота би си дал, за да забравиш,
как моя дъх желал си, как ти липсвам,
как всичко, всичко можеш да поправиш...
Не всичко... Някой тихо плаче,
ти ставаш сънен... сянка в полумрака,
не си виновен ти, нали, обаче
детето ти, не аз, сега те чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
Благодаря, че си тук!
